Spread the love

Началото или как започна всичко

Беше ми доста трудно в началото дори да си представя целта ми – а именно да спра стандартната си рутина и да създам нова такава, в която аз да командвам и да вляза в по-добра и нормална форма за мъж на моята възраст.

През последната година вечерите ги прекарвах пред телевизора, хапвайки някоя глупост а в другата ръка чашката с уиски. Сутрин ставах изморен, може би с лек махмурлук и определено нищо не ми се правеше през целият ден. Това се повтаряше ден след ден, а съботите и неделите бяха още по-тежки и неприятни защото тогава си прекалявах с чашките и прекарвах по цял ден в леглото.

Реших, че не е това начина да живея, че може би има малко повече в света около мен, защо и как бях загубил желанието си за живот не зная, може би работата, може би приятелите и обкръжението ми, или просто трябва да не се оправдавам а да намеря решение на проблема си.

Така и направих, поставих си за цел да правя по 10 000 крачки всеки ден в продължение на седмица. Хванах кантара премерих се – тежах точно 88 килограма, колкото годината в която бях роден. Погледнах се в огледалото определено имах нуждата от това да сваля няколко килограма, макар да харесвах вида си – въпреки лошата си форма, бог ме бе дарил с визия, която сега беше време да направя такава, каквато аз самият исках да бъде.

Първата сутрин беше изключително тежка, слязох на метростанция Мусагеница и покрай парк хотел Москва се мушнах в парка и започнах да ходя…. да но крачкомера не беше отчел и 1000 крачки и вече всичко ме болеше, усещах как само с желание няма да стане и се замислих защо въобще го правя. Както и да е продължих, почивка – ходене, почивка – ходене и с триста мъки стигнах до офиса. Бях направо пребит, умрял от глад а тепърва ми идваше на акъла, че трябва и да се храня здравословно. Избутах сутринта и на обяд отново пеш към магазина за банани и ябълки ( все пак какво разбирам аз от здравословно хранене ), вечерта се мъчих на хляб, сирене и домат за да запълня празният си стомах….

И ето че дойде вторият ден слязох отново на мусагеница и леко, бавно и полека закрачих към своите 10 000 нови крачки за деня. По път мислех как да си взема някой банан за закуска и каква супичка за обяд, деня мина много по-лесно и приятно а факта, че вече 48 часа не бях нито пил, нито ял някакви боклуци се отразяваше изключително добре на стомаха ми.

Третия ден краката ми бяха доста изморени, но сякаш като магия след първите сутрешни 1000 крачки всичко се оправяше, не мислех толкова за храна, за умора, бях в мисли за деня, за целите, които искам да постигна и наистина бях щастлив.

Няколко бързи мисли

Така първата седмица мина и с всеки изминал ден минавах повече крачки, хранех се по-здравословно и бях по-щастлив. Килограмите всъщност, които бях свалил не бяха нищо особено 500 грама, но се чуствах страхотно, така влязох и във втората си седмица а третата сега тепърва ми предстои. За следващите дни ще пиша по-късно но това, което със сигурност мога да кажа за 10 000 крачки на ден е следното:

Надявам се да ви бъда от полза и по някакъв начин да ви мотивирам и вие да излезете навън, да направите своите 10 000 крачки и да преобърнете живота си в един по-добър за вас, а и за всички останали 🙂

Три седмици ходене по 10 000 крачки ( обновена )

Дойде време да допълня за третата си седмица ходене. Всъщност се оказва, че вървя все повече и все по-малко се изморявам:

За килограмите мога да кажа, че съм свалил общо три килограма от 88 кг на 85 кг, пия повече вода, спя по-добре, ставам сам без будилника и успявам всяка сутрин да тренирам защото имам повече енергия и воля, що се отнася до вредни храни и алкохол като чели въобще и не се сещам за тях, мислех си почивните дни да пия по нещо с приятели, защото съм на сватба и какво ли не, но в края на деня реших да си ида с колата и да не се занимавам с глупости а и така ще ми остане време за някоя и друга разходка. Ползата за мен в третата седмица е стабилността, която успявам да изградя в живота си някак си имам повече воля и сила и вяра в себе си.

Мога да добавя и едно хубаво сетче което да си слушате когато ходите и сте сами: